Глад, жажда и хаос в южната част на Газа, докато военните действия водят хуманитарната помощ до ръба на колапса
Дванадесетгодишната До'а Атеф прекарва дните си, чукайки по вратите, молейки за храна или събирайки дърва за огрев от прашен рид покрай бежански лагер отвън Рафа, в южната част на Газа, с цел да сготви дребното домати и чушки, дадени й от непознати.
Do'a сподели на NBC News, че е била изселена от нейния дом в Бейт Лахия в северната част на Газа, дружно с нейните родители и седем братя и сестри, и в този момент те спят на палатки. Те са толкоз жадни, „ ние пием мръсна вода “, сподели тя. „ Моите братя и сестри плачат по през целия ден. “
Те не можаха да намерят брашно, беше им студено, нямаше баня, която да употребяват, нямаше памперси за дребния й брат и нямаше мляко да му дадеш. Преди два месеца, сподели Доа, тя четеше в учебно заведение и играеше с приятелите си. „ Сега всичко, което вършим, е да носим дърва за огрев и да вървим боси. “
Ситуацията на Доа акцентира мрачната действителност за мнозина в Газа, защото сухопътната инвазия на израелската войска и въздушните бомбардировки не престават, измествайки почти 1,9 милиона палестинци в свиващи се „ филантропични зони “, най-много в южната част на Газа. Огромният дефицит на храна и вода излага мнозина на риск от зараза и гибел, съгласно групи за филантропична помощ, които акцентират компликациите при доставянето на помощ заради интензивността на военните дейности.
Израел продължи да ускорява своите атака в южната част на Газа до неделя.
„ Недостигът на помощ докара до обезверени битки за водата, която раздира нашата обществена тъкан “, сподели Бушра Халиди, политически началник на Oxfam. „ Ситуацията в Газа не е просто злополука, тя е апокалиптична. “
Хуманитарните организации описаха деца и фамилии, обикалящи по улиците, неспособни да намерят храна и нямащи къде да отидат. Опиките за чиста вода могат да продължат с часове, а някои са се насочили към събиране на дъждовна вода, която в тази полусуха земя също е нищожна. Рафтовете на супермаркетите са празни. Хората идват в пекарните преди зазоряване, без гаранция, че ще се озоват с чувал самун, преди магазинът да е приключил.
Цената за 25-килограмов (55-паундов) чувал брашно скочи внезапно до $100 — от към $15 преди войната.
„ Числа, които в действителност, в действителност са отвън всевъзможен потенциал “, сподели Найла Шауа, палестинска филантропична служителка, която неотдавна напусна Газа, за внезапно растящите цени по време на война. Други артикули и неща от първа нужда, до контейнерите, които жителите на Газа употребяват за събиране на вода, сподели тя, също са станали рисково скъпи.
„ Дори да имате парите “, сподели Шауа, „ пътуването приемането му е доста рисково и е в действителност мъчно и унизително. “
Шава сподели, че хората, с които е говорила в Газа, дават вода. „ Те в действителност се пробват да употребяват доста малко “, сподели тя. „ Чаша дневно. Няколко чаши дневно за възрастните, като се дава преимущество на децата. “
Хазем Зарифа, 24-годишен студент, приютил се в южния град Хан Юнис, сподели, че има измина километри в търсене на малко самун или консервирана храна.
„ Досега съм изгубила повече от 10 кг тегло “ — към 20 паунда — сподели Зарифа. Почувства се зле от апетит.
Представители на няколко интернационалните филантропични групи се борят да опишат новите ниски равнища, откакто прекараха огромна част от последните два месеца на война, биейки паника за изискванията на място в Газа.
„ Онези, които са оживели след бомбардировката, в този момент са изправени пред непосреден риск да умрат от апетит и заболявания “, сподели Александра Сайех от Save the Children по време на брифинг за пресата в четвъртък.
„ Липсата на вода и хигиена утежнява заболяванията: диария, повръщане, кожна алергия, въшки в косите на децата “, сподели Киара Сакарди, районен началник на Action Against Hunger.
По време на краткотрайната пауза в борбите от предишния месец Световната продоволствена стратегия извърши бърза оценка на храните, която разгласява в сряда, като заключи, че обстановката в Газа е „ тревожна ".
В изказване, издадено след посещаване в Газа в петък, заместник-изпълнителният шеф на WFP Карл Скау сподели: „ Жителите на Газа просто не ядат. “
Той разказа „ комплициране в хранилища, пунктове за разпространяване с хиляди обезверени гладни хора, супермаркети с голи лавици и пренаселени приюти с пукнати бани. Глухият тътен на бомби беше саундтракът на нашето време. “
Осемдесет и три % от семействата в южната част на Газа имат незадоволителна консумация на храна, съгласно отчета, като 38% страдат от „ тежки равнища на апетит. “
В диалог с интернационалните публицисти в четвъртък Халиди и други от Oxfam описаха изискванията в Газа като „ невъзможни за оцеляване “.
В четвъртък генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш предизвести, че системата за филантропична поддръжка в Газа е изложена на висок риск от колапс: „ Очакваме, че това ще докара до цялостен срив на публичния ред. ”
NBC News се свърза с израелското държавно управление за коментар.
Докато филантропичната помощ от този момент навлезе в линията, това е дребна част от нужното.
Приблизително 500 камиона влизаха в Газа всеки ден преди военните дейности, а по време на седемдневното помирение този брой беше почти 300. След разпадането на примирието, раздаването на помощи още веднъж спадна.
Според организацията за филантропична помощ на Организация на обединените нации към петък единствено лимитирано количество помощ е влизало в Газа и разпространяването е лимитирано до дребен регион към град Рафа, на Египетска граница. Помощта за Хан Юнис и централната част на Газа „ значително спря през последните няколко дни заради интензивността на военните дейности и рестриктивните мерки на придвижването по основните пътища “, се споделя в отчета за обстановката.
Има прекомерно малко помощ и прекалено много хора и това поражда обезсърчение, споделиха организациите.
Миналата седмица група локални поданици, търсещи за храна се втурна към камион с филантропична помощ и му попречи да се разтовари в Ал Маваси, бедуински град в южната част на Газа, сподели Изабел Дефурни, президент на Лекари без граници.
Камионът превозваше единствено медикаменти, само че случаят „ отразява ужасната обстановка, в която има хора и действителната липса на храна и на всичко “, сподели Дефурни.
И хаосът усложнява заплахите от бомбардировките на Израел, което прави още по-трудно доставянето на дребното филантропична помощ, която има.
Ясмин Салам